Смокинята“, Горан Войновичпревод Лилия Мързликар, издателство ICU - Вие двамата сте

„ Смокинята “, Горан Войнович

превод Лилия Мързликар, издателство ICU

 

" - Вие двамата сте от другата страна на границата – бяха първите й думи, откакто влезе. – Сякаш някой е начертал границата вътре в мене. Разграничиха ни, разграничиха всички ни. Между мен, майка ми и татко ми теглиха линия. Сега някой взема решение за това дали мога да видя родителите си. "

" Смокинята "  е разказ, който не се преглъща елементарно. На усет е като пълен комат мек бял самун, намазан със сладко от смокини по домашна рецепта. Нахвърляш се на хляба, сладостен е, прочут и апетитен като детство, само че още първата хапка присяда на гърлото и провокира болежка в региона на сърцето.

Става дума за елементарни житейски условия и човешки взаимоотношения – хора се събират и разделят, родители отглеждат децата си, възрастни съпрузи се поддържат взаимно. Жестовете са разумни и елементарни, без необикновен драматизъм или тържественост; описанията – сочни и наситени с елементи. И в това време сред думите и редовете се натрупва все по-силно напрежение. Усилие да осъзнаеш кой си ти, кой си бил преди, да си спомниш и да удържиш личността си цяла.
Забрава, неявяване, отчуждение, пиене, деменция, гибел – има толкоз доста способи да загубиш устоите си.

Изтощителният блян по еднаквост принуждава героите да четат некролозите, да се пускат по реките на загатна, да си измислят минало. Още при започване на романа една от героините въстава против непрекъснатото правене на снимки, което ни засипва със свидетелства за предишното и не ни разрешава да го съчиним такова, каквото бихме желали да бъде.

Езикът, родното място, фамилията също са несигурни убежища. " Държавата се разпадаше, разпадаха се и Сафет, и Дане. "  Вече няма мир, а безчет мотиви за съревнование, напрежение и опасност. Хърватин, словенец или босненец, евреин или сърбин? Нациите и вероизповеданията в общество, в което е имало мир, в този момент се трансформират в пресичащи се разграничителни линии вътре в фамилиите и вътре във всеки човек. Налага се всички да създадат избор още със записването на новородените. Неразбираеми, насилствени решения.

Защо всички тези умни, чувствителни хора, които се обичат и са свързани, към този момент не могат да се схванат? Какво постанова да си станат непознати? Любовните провали, чувството за разгроменост, крахът на света, който ги отхвърля като чужди; телата им, които са далечни и недостъпни даже в общото легло. Три генерации от едно семейство, свързани от любов и разграничени от някакво несъзнателен разлом, който те не желаят, нямат изгода, нямат потребност от него, само че не могат да го спрат. Те не са особняци или психопати, елементарни пълнокръвни хора са – обичат децата си, работят, сядат на по ракия, вървят на екскурзии, подреждат домовете си. Сякаш тази самотност и студенина се сгъстява към тях поради шегите на ориста, или тъй като просто Бог е огромен глупак – както постоянно споделя Александър. Кое е божи подарък и кое – божи знак? Може ли някой да попречи на външните сили да го местят по света?

Няма кого да попитат, тяхната нежна, чуплива тишина не би понесла толкоз фрапантен въпрос.  " Знае, осъзнава… че потъпканите идентичности в никакъв случай не са в действителност потъпкани, че влияят отдолу под повърхността, непрестанно, и щом си пробият път до нея, могат да са по-пагубни от всички останали идентичности, тъй като всичко отречено и отблъснато има някаква особена мощ, с която за момент би могло да надделее и над нас, и над всичко, което си мислим, че сме. "

Само смокинята на двора пораства и дава плодове, и стърчи като само увещание, че познатият ни свят към момента съществува.